В последните години, въздушни превози индустрията се изправи пред нарастващо напрежение между растящия спрос и ограничена капацитетност. Много предприятия, които разчитат на международни превози, имаха затруднения да осигурят място за въздушен товар, особено по време на пикови сезони или неочаквани скокове в търсенето. Рязкото увеличение на цените за въздушни превозни услуги допълнително усложни логистическото планиране за компании от различни сектори. За да се разбере защо е трудно да се резервира въздушно товарно място и защо цените продължават да растат, е необходимо внимателно изучаване на няколко преплетени фактора, включително прекъсвания в веригата за доставки, превозвачески капацитети, операционни разходи и променящи се модели на глобалната търговия.
Когато компаниите планират международни пратки, често предполагат, че резервирането на въздушен транспорт е толкова просто, колкото да се запази товарно място напред. Всъщност това далеч не е така. Авиокомпаниите балансират пътническите и товарните операции и когато пътническите полети намалеят, капацитетът за товар автоматично спада. Този дисбаланс увеличава разходите за въздушни превози, особено когато производителите и дистрибуторите се конкурират за ограничено пространство.
Освен това външни шокове като природни бедствия, политически конфликти и глобални пандемии постоянно нарушават стабилността на мрежите за въздушен транспорт. Резултатът е не само закъснение на пратките, но и рязко поскъпване. Предприятията, които разчитат на системи за доставка точно навреме, особено в индустрии като електроника, автомобилна и здравеопазване, усещат най-сериозно този ефект.
Повечето глобални въздушни товарни превози се извършват в долната част на пасажерски самолети. Когато международните пасажерски полети намалят, голяма част от глобалния капацитет за въздушен товарен транспорт изчезва незабавно. Дори когато пасажерските полети възобновят дейността си, много маршрути не се връщат към честотата си преди кризата, което означава по-малко възможности за товарни превози. Авиокомпаниите след това разчитат на специализирани товарни самолети, но броят на наличните товарни самолети е ограничен, което допълнително стеснява предлагането.
Освен това авиокомпаниите дават приоритет на маршрутите с висока рентабилност, които максимизират приходите, което означава, че по-малко печелившите пунктове за въздушни товари получават по-малко полети. Това несбалансирано разпределение на капацитета за въздушен товарен транспорт допринася за продължаващи недостиги, което затруднява за пратковладелците осигуряването на постоянен товарен капацитет.
Бързото разрастване на глобалната електронна търговия засили натиска върху капацитета за въздушен товарен превоз. Онлайн търговците и логистичните доставчици все по-силно разчитат на бързи решения за доставка, за да отговарят на очакванията на потребителите, често предпочитайки въздушния транспорт за стоки с ограничен срок на доставка. Докато пратките от електронната търговия нарастват, конкуренцията за ограничения въздушен товарен капацитет става все по-ожесточена, като оставя по-малките предприятия в трудно положение да намерят достъпни опции.
Освен това, големите играчи с дългосрочни договори или приоритетни споразумения често получават първи достъп до капацитет. Това избутва по-малките компании назад в редицата, където те трябва да приемат по-високи цени или по-дълги времена за транзит.
Цените на горивата са един от най-големите разходни фактори в операциите по въздушен транспорт. Когато цените на петрола нараснат, авиокомпаниите незабавно коригират своите тарифи за превоз, за да компенсират по-високите експлоатационни разходи. Авиационната индустрия е изключително чувствителна към тези колебания и дори малко увеличение на разходите за гориво може значително да повиши общата цена на превоза.
Освен това, авиокомпаниите добавят надбавки за гориво, за да компенсират нестабилността, като тези такси могат да се променят месечно или дори седмично, в зависимост от глобалния енергиен пазар. За бизнесите, които разчитат на редовни пратки, това прави планирането на бюджета и прогнозирането на разходите по-предизвикателно.
Друга важна причина цените на въздушните превози да продължават да растат е глобалният дефицит от квалифицирани работници. Липсват пилоти, персонал за наземно обслужване и логистични оператори. Авиолиниите и летищата трябва да увеличават заплатите и облагодетелстванията, за да привличат кадри, което директно повишава операционните разходи. По-високите разходи след това се прехвърлят върху клиентите чрез по-високи тарифи за въздушен товарен превоз.
Освен това, разходите за инфраструктура като такси за летища, поддръжка и такси за обработване също са нараснали. Поради все по-сложни правила за безопасност и изисквания за сигурност, авиолиниите са изправени пред по-високи разходи за спазване на нормите, които допринасят допълнително за поскъпването.
Глобалната търговия е силно засегната от политически и регулаторни фактори. Когато напрежението в търговията между големи икономики нарасне, нови ограничения или санкции могат изведнъж да намалят транспортните маршрути или да забавят митническото обработване. Тази несигурност разубеждава превозвачите да се ангажират към определени пазари, което намалява общия капацитет за въздушен товарен превоз и повишава цените.
Освен това, пренасочените полети или по-дълги летателни пътища увеличават консумацията на гориво и работното време. Всеки допълнителен час във въздуха добавя към общите разходи, които след това се отразяват в ценообразуването на товарните превози.
Индустрията на въздушния товарен превоз е уязвима и към внезапни нарушения, причинени от стихийни бедствия като тайфуни, земетресения или вулканични изригвания. Тези събития могат да затворят летища, да повредят инфраструктурата или да доведат до масови отмяны на полети. Всеки отменен полет намалява наличния капацитет и засилва конкуренцията за останалото пространство.
Когато множество глобални региони изживяват нарушения едновременно, пазарът на въздушен транспорт може да влезе в продължителен дисбаланс, като поддържа високите цени дори след приключването на непосредствената криза.
За да се справят с колебанието на цените за въздушен превоз и ограниченията в капацитета, много компании избират да сътрудничат плътно с проверени експедитори. Надеждни партньори с установени връзки с превозвачи могат по-ефективно да осигуряват товарно място, дори и през пикови периоди. Те също предлагат по-добри условия за ценообразуване и гъвкави решения, като мултимодални транспортни опции, комбиниращи въздушен и морски превоз.
Такива партньорства не само гарантират по-предвидими графици за пратки, но и помагат на компаниите бързо да реагират на внезапни промени на пазара. Експедитори с цифрови системи за проследяване и силни мрежови връзки осигуряват прозрачност и намаляват риска от закъснения в доставките.
Друг ефективен подход е оптимизирането на планирането на пратките. Компаниите могат да консолидират по-малки пратки, да планират предварително за високи сезони и да коригират управлението на складовите запаси, за да намалят нуждата от спешни резервации с въздушен транспорт. Ефективно опаковане, което минимизира обема и теглото, също помага за намаляване на транспортните разходи.
Чрез тясно сътрудничество с логистически партньори за прогнозиране на търсенето и ранна резервация на товарни места, компаниите могат да избегнат внезапното поскъпване на превоза и да осигурят по-плавна доставка.
Технологията е станала решаващ фактор в индустрията на въздушния товарен транспорт. Много авиолинии и логистически доставчици вече използват цифрови платформи за резервации, които осигуряват реалновременна видимост за наличните капацитети. Тези системи позволяват на клиентите моментално да сравняват цени, маршрути и срокове за доставка, улеснявайки процеса на резервация и помагайки на праткователите да вземат икономически изгодни решения.
Дигитализацията осигурява и автоматизирани известия, както и анализ на производителността, които помагат за откриване на неефективности и подобряване на управлението на веригата за доставки. Това намалява загубеното време и подобрява координацията между пратковладелци, превозвачи и клиенти.
Инструментите за предиктивен анализ обработват исторически данни и световни търговски тенденции, за да прогнозират бъдещото търсене. Това помага на компаниите по-добре да планират своите пратки и да избягват високи тарифи в периоди на високо търсене. С точни прогнози предприятията могат да съгласуват графиките на производството си с възможностите за превоз, като по този начин намалят риска от липса на наличности или прекомерно натрупване на запаси.
По мере като аналитиката на данни става все по-напреднала, компаниите получават по-добър поглед върху тенденциите в цените на товаропревозите и ограниченията в капацитета, което им позволява да вземат по-стратегически логистически решения.
EN
Горчиви новини
