Това, което прави Югоизточна Азия привлекателна като вид тарифно безопасна зона, предимно се дължи на по-евтината работна ръка и добрите търговски споразумения. Разходите за труд в голяма част от региона обикновено са около половината от тези в Китай, което дава възможност на производителите да запазят печалбите си, дори и когато се конкурират глобално. Регионът разполага също с някои доста стабилни търговски договоренности. Вземете например АФТА и РЦЕП – тези споразумения помагат за премахване на тарифи и насърчаване на търговията между съседните страни, което определено помага на местните предприятия да останат конкурентоспособни. Компаниите, които знаят как да работят с тези търговски рамки, често успяват да спестят средства по всичко – от набавянето на суровини до ежедневните операции, което прави Югоизточна Азия не само по-евтино, но и по-разумно място за устойчиво управление на бизнеса на дългосрочен принцип.
Югоизточна Азия се намира точно на мястото, където се пресичат всички основни морски коридори, което обяснява защо тя е станала толкова важно място за международната търговия. Поради близостта си до места като Южнокитайско море и теснините на Малака, корабите могат да транспортират стоки много по-бързо, отколкото ако трябваше да минават по други маршрути. За компании, които искат да доставят продуктите си на азиатските пазари или през Тихия океан, този регион действа като централен разпределителен възел. Затова много големи компании създават свои представителства тук, когато искат да оптимизират веригите си за доставки. Вземете например Сингапур – той буквално е станал крал на складовете в региона, благодарение на отличните си пристанищни съоръжения и бизнес-приятелската си политика. Всички тези фактори заедно правят региона страхотно място за бързо движение на стоки, а тази структура помага икономиките на региона да растат стабилно с течение на времето, без особени пречки по пътя.
Югоизточна Азия се превърна в нещо като зона без такси, предимно защото правителствата там продължават да влагат средства в пристанищата си. Вижте само Виетнам, който планира почти 25 милиарда долара само за крайбрежни съоръжения до 2028 г. Целият регион очаква да похарчи около 80 милиарда долара общо за подобрения на пристанищата и кеите в следващите години, като целта е да се обработва по-голям товар по-бързо. По-добрата инфраструктура на пристанищата означава, че корабите чакат по-малко време и компаниите спестяват реални пари, което обяснява защо толкова много производители разглеждат възможността да преместят операциите си тук от Китай. Пътните мрежи и железопътните връзки също се подобряват, което всъщност прави тези нови пристанища наистина ефективни, когато стоките трябва да се транспортират навътре. Всички тези инвестиции преобразуват начина, по който бизнесът се развива на трансгранично ниво, като създават нови възможности, които преди не са съществували, както за местните икономики, така и за международните търговци, търсещи по-евтини алтернативи.
Страните в Югоизточна Азия се борят със сериозни проблеми в инфраструктурата и логистичните системи, което значително затруднява ефективността на веригите на доставки. Вземете например пътищата – едва около 30 процента от тях в АСЕАН са съобразени със стандартите, което прави транспортирането на стоки навреме истинско предизвикателство. Лошото състояние на пътищата създава множество притеси, които водят до закъснения и увеличават разходите за компаниите, които се опитват да постигнат равнище като това на Китай в мрежите си за доставки. Възстановяването на това състояние не е просто важно, а абсолютно необходимо, ако регионът иска да поддържа гладко функциониращи вериги на доставки. Това, от което се нуждаем, е сериозна инвестиция в по-добри пътища и мостове, както и по-умни логистични решения, които могат да се справят с тези регионални особености, без да натоварват бюджетите.
Много производствени сектори в Югоизточна Азия все още разчитат предимно на компоненти и материали, идващи от Китай, което прави управлението на собствените им вериги на доставки доста предизвикателно. Когато нещо се случи на глобалния пазар, като например недостига на полупроводници през 2021 г., тези компании сериозно пострадват, защото нямат много алтернативи. Затова търсенето на начини за диверсифициране на източниците на суровини става наистина важно. Някои предприятия вече започват да сътрудничат с доставчици, намиращи се по-близо до дома, или дори в рамките на собствената си страна. Този подход помага за изграждането на по-силни вериги на доставки, които могат да понасят неочакваните проблеми по-добре отпреди. Например, автомобилните заводи в Тайланд сега сътрудничат с местни металообработватели, вместо да разчитат единствено на вноса отвъд границата.
Липсата на последователни регулации в АСЕАН създава главобол болки за бизнеса, който се опитва да оперира в целия регион. Различните държави налагат всевъзможни тарифи, разгръщат митниците по свой начин и имат напълно различни закони за труда. Тези различия сериозно намаляват бюджетите за съответствие и забавят ежедневните операции. Ако страните от АСЕАН успеят да сътрудничат по-добре по отношение на регулациите, това би отворило много възможности с течение на времето. Търговията между държавите членки ще стане много по-лесна, а управлението на веригите за доставки през граници няма да бъде кошмар. За компаниите, които разглеждат Югоизточна Азия като място, където да преместят производството си от Китай, решаването на тези регулаторни въпроси не е просто приятно, а абсолютно необходимо, за да направи региона работеща и жизнеспособна алтернатива като производствена база.
Виетнам в последно време се превърна в някаква износна сила, реализирайки около 19 милиарда долара търговско надмножество през 2022 г., предимно защото фабриките им продължават да работят на пълни обороти. Растящата репутация на страната като място, където компании преместват операциите си от Китай, означава, че постоянно постъпва значително чуждестранен капитал, особено в производството на технологични устройства и облекло. Но тук съществува и капан. Този бърз растеж вдига червени флагове относно способността на Виетнам да издържи темпа, без да предизвиква проблеми в бъдеще. Някои икономисти отбелязват, че ако нещата продължат да се разрастват с този темп без необходимите проверки, цените вътре в страната може да започнат неконтролируемо да нарастват. Това несъмнено би усложнило нещата за всеки, който си мисли сериозно да инвестира във Виетнам на дългосрочен принцип. Ако Виетнам иска да остане начело, трябва да намери начини да управлява всички тези входящи инвестиции, докато предпазва обикновените виетнамци от натиска на нарастващите разходи.
Тайланд се превърна в голям участник в производството благодарение на добре развитите си индустриални зони, които привличат производители с голям брой, особено в автомобилната индустрия. Тези специални икономически зони осигуряват постоянни инвестиции в страната и помагат за стабилизиране на икономиката. Наскоро Тайланд започна да се насочва към производство на електрически превозни средства, опитвайки се да изпревари в надпреварата за предовата технология. Насочването към производство на ЕV е логично, като се има предвид колко голям е световният интерес към по-чисти транспортни решения, въпреки че определено има пречки, които трябва да се преодолеят. Ако Тайланд иска да извлече максимума от индустриалната си структура, трябва да се постарае повече да привлича технологични стартъпи и центрове за иновации да се установят тук. Целта трябва да бъде преобразуването от просто една фабрична локация в действителен център, където се разработват и тестват нови технологии.
Виетнам и Тайланд бързо разгръщат местни производствени операции, но този напредък идва със сериозни проблеми относно устойчивостта. Бързото темпо на индустриално разрастване застрашава екосистемите в двете страни, особено в регионите около големите промишлени центрове. Производителите срещат реални предизвикателства, докато се опитват да намалят производствените разходи и едновременно с това да съкратят емисиите от фабриките. Много иновативни предприятия вече започнаха да използват слънчеви панели, програми за рециклиране и по-чисти производствени методи, за да се справят директно с тези проблеми. Промяната към по-зелена икономика вече не е само следване на международни климатични цели; тя става задължителна, ако тези икономики искат да растат, без да изчерпват горите, реките и качеството на въздуха си. С очакване производството в заводите да се удвои за пет години, лицата, вземащи решения в Ханой и Бангкок, трябва да направят устойчивостта централна част от икономическите си планове, а не нещо за по-късно.
Последно правителството на САЩ следи по-отблизо как страните управляват търговските си практики, особено когато става въпрос за заобикаляне на тарифни правила. Това по-строго наблюдение създава реални проблеми за износители от Югоизточна Азия, които прилагат всевъзможни трикове, за да избягнат допълнителни такси при вноса на стоки в Америка. Нови правила, които се изготвят, може всъщност да увеличат разходите на компаниите само за спазване на законите, което означава, че много фирми ще трябва да преосмислят откъде набавят материали и как продуктите преминават граници. Компаниите наистина трябва да се адаптират, ако искат да продължат да продават стоки на пазара на САЩ, без да губят предимство пред конкурентите. Цялата ситуация показва, че гъвкави вериги на предлагането вече не са просто желателен елемент, а нещо абсолютно необходимо, за да се справят с тези постоянно променящи се регулации, които изникват всеки няколко месеца.
Ако Югоизточна Азия се изправи пред всеобщи тарифи между 10% и 20%, икономиките на региона може да изпитат сериозни последици. Подобни тарифи обикновено увеличават разходите за вносни стоки, което може значително да забави икономическия растеж и да направи местните производители по-малко конкурентоспособни на световния пазар. Секторите на машиностроенето и електрониката са особено уязвими, тъй като те разчитат в голяма степен на износа на продукти в чужбина. Вече сме виждали подобни ситуации, при които компании губят позиции на международните пазари след резки промени в тарифите. За бизнесите, които се опитват да останат конкурентни, разбирането как тези тарифи ще повлияят на веригите на доставки става все по-важно. Компаниите трябва да започнат още сега да обмислят какви ще са възможните начини за преодоляване на проблемите и алтернативните стратегии, преди те да станат твърде големи за управление.
Страните от АСЕАН се затрудняват да управляват дипломатическите си връзки, докато напрежението между Съединените щати и Китай нараства, което засяга начина, по който функционира търговията в региона. Запазването на неутралитет остава важно, ако искат да продължат да привличат инвестиции и да поддържат интереса на чуждестранните компании. Тъй като отношенията се усложняват все повече с всеки изминал ден, последователните търговски политики помагат за намаляване на риска от политически конфликти. Когато държавите сътрудничат по общи стратегии, това укрепва индивидуалните позиции, а също така прави целия регион по-стабилен икономически в този труден период.
EN
Горчиви новини
